Електроуредите поскъпват заради готвен скок на продуктовите такси

Неправителствени организации алармират, че част от организациите по оползотворяване готвят ръст в продуктовите такси между 8 и 10 пъти. Това ще се отрази на всички електрически и електронни устройства, включително и на соларните системи.

"Каква стана преди около един месец? Т.нар. оползотворяващи организации вдигнаха размера на процента, който те взимат от държавната такса. Ако до момента държавната такса е била 1 лв. на килограм, те взимаха около 10 стотинки. В момента взимат 50 стотинки. Ще взимат от 1 юли, което е десетина пъти увеличение. Въпреки, че те увеличават, те пак ще взимат половината на това, което иначе човек или фирма би трябвало да плати на държавата, ако плаща директно на държавата", обясни инж д-р. Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката.

"Мога да дам пример с един от най-разпространените уреди в българките домакинства - хладилниците. Вследствие на увеличението на таксите от организациите, които оползотворяват, един хладилник със средно тегло около 60 кг ще поскъпне с 80 до 100 лв. Това ще бъде усетено най-осезаемо от домакинствата с ниски доходи, тъй като тази такса се изчислява на килограм уред. Те ще бъдат в ценово отношение най-засегнати от цялото българско общество", обясни Габриела Чифличка, генерален секретар на "Апплиа България".

С позиция излезе и Сдружението за модерна търговия: Предвид очакваното присъединяване на България към еврозоната и строгия мониторинг от страна на институциите относно повишаване цените на дребно, сме изключително силно притеснени от информацията, за едновременното обявяване от лицензираните колективни организации по оползотворяване увеличение на таксите в размер на 7-9 пъти. Засегнати са компании, които внасят и произвеждат топлообменно оборудване, домакински уреди, климатици, осветителни тела и др. техника. Тъй като продуктовата такса се счита за включена в продажната цена на съответния продукт, подобно увеличение неминуемо ще се отрази при крайния потребител, оказвайки ценови натиск върху най-уязвимите групи от населението в един период на особена чувствителност към инфлационните процеси в икономиката.

Българска асоциация по рециклиране /БАР/, която е най-голямата организация на национално представени компании, работещи в сектора за рециклиране и управление на отпадъци, посочва, че организациите по оползотворяване по закон не разпределят печалба. Всички събрани лицензионни възнаграждения се използват за събиране, транспортиране, разкомплектоване и рециклиране на отпадъците от електрическо оборудване и техника.

Тук трябва да се отбележи, че таксите, които вносителите и производителите на електрическо оборудване са длъжни да заплатят, са едни от най-ниските в Европа, както и че са определени през 2008 година и оттогава не са актуализирани.

"Държавната продуктова такса е определена в съответната наредба, която е публикувана на страницата на МОСВ и е датирана преди промените 2016 г. Според тази наредба има държавна продуктова такса, която е фиксирана от държавата и организациите по оползотворяване начисляват сътоветните такси за производители и вносители като процент от тази такса. В момента увеличението е 10 пъти по-високо спрямо предишните нива и от там идва тази опасност за увеличение на цените", коментира Габриела Чифличка.

Държавната продуктова такса обаче е по-висока, затова се предлага намаляването ѝ.

"Ако сравним държавната продуктова такса със средните такси за оползотворяване за ЕС ще видим, че топлообменното оборудване в българската държавна продуктова такса е 4 пъти по-висока. Това са хладилници, климатици, за големите уреди е 3 пъти по-висока. Тук влизат перални, съдомиялни, бойлери, а за малките уреди е близо 8 пъти по-висока държавната продуктова такса, сравнена със средноевропейските цени".

МОСВ да намали държавната продуктова такса с около 10-12 пъти за срок от 2 години, за да може пазара да се регулира и да се работи на икономически обосновани нива. За момента нямаме отговор от МОСВ.

От БАР посочват, че обемите на отпадъците, които трябва да се събират и рециклират нарастват с всяка изминала година. Количествата се увеличават драстично и в момента са в пъти по-големи в сравнение с далечната 2008 година, когато са определени размерите на дължимите такси. При всеки опит на нашите членове да актуализират възнагражденията си в съответствие с реалността, започват атаки срещу тях.

"За нас ситуацията и въпросът са икономически, твърдението за картел е абсурдно. Нашите компании решават проблем, който възниква в нашата дейност, неочаквано провокиран от външни фактори. Искаме да решим проблема, без да засягаме пазара. Нашият сектор - на домакинските електроуреди, е силно конкурентен. На пазара има десетки марки, които се конкурират помежду си, докато организациите по оползотворяване са изключително ограничен брой дружества, които налагат еднакви условия за производителите и вносителите", посочи Габриела Чифличка.

"Всички пари, които получват те, по закон трябва да ги изхарчат за този вид дейност - събиране и оползотворяване на електрически, електронен скрап. Този електронен скрап, което е най-тъжното в цялата тази картина, в 99% от случаите се изнася за преработка извън България. Защото в България няма кой да го преработва първо и второ, няма достатъчен пазар, за да стане интересен на потенциални преработвали на такъв електронен скрап От една страна не получаваме нищо - 95% от фирмите и крайните клиенти не плащат, оттам създаваме липса на пазар, оттам вместо да го преработваме и дори това, което се събере в България, ние го изпращаме в Германия, Англия и др. по-развити държави и те ползват нашите ресурси. Електронният скрап е ресурс, който в момента образно казано неплащайки тези такси, го подаряваме на чужди икономики", добави д-р инж. Димитър Белелиев.

От БАСЕЛ посочват защо толкова често екотаксите не се плащат.

"Ако вие си поръчате телефон от китайски сайт, когато той дойде при вас, вие трябва да се сетите, че трябва да платите тази такса и да отидете и да си платите. Не знам дали познавате такъв човек, който да го е напрвил - аз не познавам. Ако сте фирма, която иска да си сложи фотоволтаични панели на покрива и си купите стоката от немска компания, внесете си я, вие имате задължение да отидете и да си платите такса - никой не ги плаща тези такси. По-лошо е, че голяма част от фирмите изобщо не знаят, че тези такси съществуват, че трябва да се плащат. Оттам идват и разликите, когато пазара е малък, съответно пазарът е малък от там нататък цената на търсенето се увеличава".

Ако не функционират организациите по оползотворяване за електроника, няма кой да изпълни националните цели за събиране и рециклиране на България, напомнят от БАР, и има реален шанс държавата ни да бъде санкционирана със стотици милиони евро от ЕС.