Историята на българския лев

Едва 7 години българският лев е бил независим - от март 1990 г. до март 1997 г. За този период той не зависи от друга валута, сребро или злато. А по ирония на съдбата именно днес българският лев има рожден ден. Вижте сравнително кратката - 145-годишна, но бурна история на лева, както и за опита на току-що освободена България да се присъедини към тогавашния паричен съюз - Латинския.

Монетната единица на България е левът, който се подразделя на 100 стотинки. Левът има една тежест от 5 грама и обем в себе си 4 грама и 175/1000 чисто сребро. Български монети ще има златни, сребърни и медни.

С приетия преди 145 години Закон за сечене на монети на практика се утвърждава националната парична единица на България - левът, и тогава той се приравнява на силния френски франк. Медни са първите монети. Стотинка от 1883 година е и най-старата, която има нумизматът Тодор Добрев.

Тодор Добрев, нумизмат: "Те са ми стока, която изкупувам. Навремето ги купувахме от Българската народна банка тук в центъра. И пет лева, сребърни, тогава ги купувахме за 5 лева. Т.е. тогава отговаряше номиналът на стоката. Сега пускат 20 лева и струват 250 лева."

През 1882 година в Русия са отсечени първите сребърни монети, а 1885 година са отпечатани и първите български банкноти в емисия от 20 и 50 лева, които имат златно покритие. Наличието на много сребърни рубли пък е една от причините за създаване на българския лев. Още тогава България прави опит да се присъедини към съществуващ паричен съюз, разказва единственият професор по стопанска история на България.

Проф. Пенчо Пенчев, ръководител Катедра "Политическа икономия", УНСС: "Според този закон България възприема т.нар. биметален стандарт, според който и златото, и среброто са официално платежно средство в България. Много хора приемат, че още с раждането на българския лев ние се присъединили към съществуващ паричен съюз - известният Латински монетен съюз. Всъщност, България прави опит да имитира Латинския монетен съюз, но не става част. Това, което сега разбираме под лев, е коренно различно и като икономическо съдържание, и като визия от онова, което се ражда като лев. Още преди Освобождението българите правят опити, отделни църковни общини, да секат собствени монети. Някои от видните български държавници са били против това да се казва лев, като например Стефан Стамболов, който иска да се казва франк."

Оказва се, че българите първоначално трудно се доверили на напечатаните първи банкноти заради лошия опит с книжните пари в Османската империя - т. нар. "каймета". В последните години преди Балканската война валутата изживява апогей с реалния златен стандарт на лева. Следват редица реформи на българския лев. А с прехода следват и нови промени.

Проф. Пенчо Пенчев, ръководител Катедра "Политическа икономия", УНСС: "В този смисъл като че ли това е единственото време, в което е независим. Каквото и да значи независим в сферата на финансите и монетарната политика."

На 1 февруари 1991 година правителството освобождава широк кръг от държавно регулирани дотогава цени и в историята остава репликата на Димитър Попов: "За бога, братя, не купувайте".

Димитър Попов, министър-председател (1990-1991 г.): "Сегашните цени на много стоки са нереални, държавата посреща много от тези цени, а за в бъдеще тя вече няма и няма да има такава възможност. Стойността трябва да се поеме изцяло от консуматора."

(архив) - Просто съм се отчаяла. Ето, днес цял ден с мъжа ми се редим от 6:00 часа, търсим масло, търсим нещо да вземем да купим, да можем да ядем. Няма какво да ядем.

Стига се до феномен - повече нули и по-малка покупателна способност. БНБ спешно пуска в обращение нови емисии парични знаци с високи номинали - включително банкнота от 50 000 лева.

Проф. Пенчо Пенчев, ръководител Катедра "Политическа икономия", УНСС: "След промените в България има ускоряващ се темп на инфлация, който завършва през 1996-1997 година с хиперинфлация. И когато валутата попадне в нечестиви ръце на политици не можем да очакваме нещо положително да се случи. И болезненият спомен от хиперинфлацията вероятно е запазен в много от зрителите в момента. Имаше един момент, в който успях да си купя един долар за 3000 лева и си го пазя още."

През 1997 година е въведен Валутният борд. Левът първо е вързан към германската марка, а след това с еврото.

(архив) - Нямам и представа какъв ще бъде този Валутен борд. Дали ще изнесе страната или...

Две години по-късно идва и деноминацията на лева. В обращение са пуснати нови банкноти. Така в 145-годишната история на българския лев има близо 30 емисии от банкноти. А емисията от 1999 година е напът да остане последната. Проф. Пенчев смята, че отговорът е в историята:

"И пак ще се върна - ако се лъжем малко по-малко и си вярваме малко повече, няма да ни интересува чак толкова с какви пари правим разплащанията си. Ще цитирам Петко Славейков - който, когато се обсъжда създаването на българската валута, просто става и казва: Вижте какво, колеги, когато става дума за пари, всички знаем какво са пари - но когато става дума за правене на пари, нека да чуем специалистите. И пак ще се върна - ако се лъжем малко по-малко и си вярваме малко повече, няма да ни интересува чак толкова с какви пари правим разплащанията си."