На 21 май православната църква почита светите равноапостоли император Константин Велики и майка му Елена. През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвеждат християнството като официална религия в обширната Римска империя. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Константин започва усилено строителство на християнски църкви и манастири. През неговото управление се свиква и Първият вселенски събор в Никея (325 г.), който осъжда арианската ерес.
Царица Елена посещава Йерусалим, открива животворния Кръст Господен и издига много църкви в града, във Витлеем и в Елеонската планина. У нас, народният култ към св. Константин и св. Елена е много силно развит в Странджа планина, където празника им наричат Костадиновден. За него е характерен един много интересен обичай – игра върху огън, наричана нестинарство. Обичаят редовно се изпълнявал от българското и гръцкото население в Странджа до 1912-1913 г. До 60-те години на ХХ в. се среща в с. Българи в източната част на Странджа, където в наши дни се възобновява.
Нестинари ставали и мъже, и жени, които трябвало да бъдат на възраст, на която вече не могат да раждат. Те обикновено са от едни и същи родове, т.е. нестинарството се предава по наследство. За главна нестинарка се избира най-възрастната жена, чиято къща наричат "конак" или "столнина". Там в червени калъфи, наричани ризи, се пазят свещените икони на св. Константин и св. Елена. Там е и свещеният нестинарски тъпан, който се използва само при игрите върху огън.
Сутринта на празника на св. Константин и св. Елена нестинарите, заедно с тъпанджиите, се събират в конака. Главната нестинарка ги гощава и ги отвежда в параклиса при иконите, които прекадява. После шествието тръгва към аязмото на светците край селото, като най-младият нестинар носи иконата на св. Константин, окичена с цветя. Носят и църковните хоругви и другите икони. Шествието се придружава от тъпана и гайдата. Когато стигнат определеното място, свещеникът отслужва литургия и благославя донесените курбани – обреден хляб, сирене, печени овни, шилета. Започва веселие, "панагир" - извиват се хора, пеят се песни, организират се борби и състезания.
Когато се мръкне, всички се връщат в селото, където на мегдана през целия ден е горял огън, от който е останала само жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват "нестинарска свирня" и в такт с нея нестинарите обикалят около огъня. Един по един биват "прихващани" (изпадат в екстаз) и нагазват с боси крака в жаравата. Пред себе си държат иконата, стъпват ситно-ситно и от устата им се отронва "въх-въх". У нестинарите желанието да влязат в огъня и да играят било толкова неудържимо, че ако някой се опитвал да ги спре, те се поболявали и скоро умирали.
Денят се смята за хаталия, за лош ден и на него нищо не трябва се работи, за да не се разсърди светицата. В Родопската област Костадиновден е празник, почитан от овчарите. На този ден доят овцете и отлъчват агънцата от майките им. Устройват се общи трапези край къщите. Празникът е известен в тракийските села като Кърчана и се знае, че на този ден слънцето пече много силно. Затова прибират добитъка в оборите, за да не слънчаса.
На 21 май имен ден имат Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко.
Честито на всички именици!
Чуй новините
Подкаст
