Навремето той създал кибуц Нир Оз. Одед Лифшиц често защитавал палестинците. Но никога вече няма да свири пред семейството си. На 7-ми октомври 2023-та 83-годишният бившият журналист бил отвлечен и убит в Газа. От Ислямски джихад.
Рита Лифшиц - снаха на Одед Лифшиц: "Дядо Одед, моят свекър, помагаше на палестинския народ от 1984-та. Ходеше в Газа да преподава на палестинските деца, защото мирът и образованието вървят неразделно. Първи разговаря с Ясер Арафат. Всяка седмица превеждаше деца, нуждаещи се от химиотерапия, през граничния пункт. Никога няма да може да го направи отново".
Мястото е същото, музиката е същата. Но днес тя носи само болка.
Рита Лифшиц - снаха на Одед Лифшиц: "Той не беше само борец за мир, а и много добър пианист. Това е пианото му зад вас".
Година и половина Рита разказва. И работи да се върнат заложниците.
Рита Лифшиц - снаха на Одед Лишвиц: "Съпругата му - Йохевед Лифшиц - моя свекърва, много силна жена. Тя беше отвлечена, отведоха я с мотор, увита в килим. Завърна се след 70 дни в плен. Знаеше, че няма да види съпруга си: видяла как го простреляли в ръката, докато държал вратата на паник-стаята. Нашите паник-стаи не са направени срещу терористи, а срещу ракети".
Преди Нир Оз бил рай, макар че бил на пешеходно разстояние от Газа. Сега поща не пристига, светлините са изгасени, а на пощенските кутии има стикери - червен за убит и черен за заложник.
Кибуц Нир оз - тук времето е спряло на 7-ми октомври 2023 година. Местните хора не могат да се върнат да живеят тук, идват всеки ден само, за да работят градините си. 14 от жителите на този кибуц все още са в плен на Хамас.
Рита Лифшиц - снаха на Одед Лифшиц: "Борихме се за мир с палестинския народ, а бяхме най-жестоко ударени".
Терористите взели смартфона на една от жените и излъчвали през нейния профил своите жестокости.
Рита Лифшиц - снаха на Одед Лифшиц: "8 часа израелската армия не дойде. За 6-7 часа терористите се измориха. 80 отвлечени, 30 убити - унищожиха 80% от къщите ни, детската ни градина, столовата ни".
След всичко това е трудно да се върнеш към старото време. Но всяка вечер Рита и семейството й сядат да изпият една бира, все едно все още са с Одед.
Рита Лифшиц - снаха на Одед Лифшиц: "В този кибуц обичаме бирата. Как да издържим на всички тези ракети, ако не пийнем малко алкохол - да спим спокойно и да се надяваме да се събудим живи".
"Моят свекър ме научи на тази песен преди 40 години: трябват ни всичките цветя, не знаем кой ги откъсна от нас, къде ги отведе, но имаме нужда да се върнат при нас".
Целият свят научи тези имена. Кибуц Нир Оз. Музикалният фестивал Нова – сцената е възстановена. Магистрала 232 – пътят на смъртта. До последно никой не знаел къде ще бъде рейв партито. Уговорката била – някъде на юг. Хилядите младежи получават GPS координати час преди началото. За фестивала не знаят и самите терористи. За струпване на хора в пустинята научават от нахлулия с делтапланери авангард. Ако не беше Нова, терористите щяха да са стигнали до Тел Авив, казват местните.
Дни преди атаката бойци на Хамас тренират нахлуване. Израелските наблюдателни пунктове го засичат.
"Но как да реагираме на учение", разказва момиче от пункта.
Наблюдателите били главно невъоръжени младежи, току-що постъпили на служба – и затова станали лесна жертва. Терористите успяват с простичък хор – неутрализират камерите по границата с Газа. Контролирани от изкуствен интелект, тези камери активират оръжията при движение. За израелците днес Газа е равно на Хамас.
Те припомнят, че на 7 октомври след бойците, на израелска територия нахлуват и обикновени жители на Газа и също отвличат хора. Гилад е от близкия кибуц Беери. В неговото семейство има най-много отвлечени и убити.
Гилад Корнголд - баща на Тал Шохам: "Внукът ми Наве на 8 години и внучката ми Яхел на 3, снаха ми, нейната майка, леля й, братовчед й и разбира се, синът ми Тал. Те бяха пленени в кибуц Беери – първо сина ми, после и останалите - 3 жени и 3 деца. Убиха бащата на снаха ми. Жените и децата се върнаха след 50 дни в плен, а Тал беше освободен при последната размяна след 505 дни. Това бяха най-щастливите дни за моето семейството от година и половина".
Приютени в тази сграда в Тел Авив, близките на заложниците действат. Разказват. И оказват натиск върху властта – да върне и останалите.
Гилад Корнголд - баща на Тал Шохам: "Знаем, че има още 59 разбити, отчаяни семейства. Над половината от тези заложници са убити. Доколкото знаем, има 24 живи. Трябва да им помогнем".
Сред тях са двама 20-годишни младежи, които били държани в плен, заедно с Тал, в тунелите на Газа.
Гилад Корнголд - баща на Тал Шохам: "Още в първия ден като се върна, ни каза - майко, татко ние имаме нови деца, нови братя. И сега прави всичко по силите си, за да помогне за освобождаването на новите му братя".
Но връщане към нормалния живот е невъзможно.
Гилад Корнголд - баща на Тал Шохам: "Помните ли 6-ти октомври, деня преди атаката? Примирие, пълни супермаркети в Газа, камиони, автомобили влизат и излизат. 70 хиляди палестинци от Газа работеха в Израел и се връщаха с израелска заплата - много повече от катарските 100 долара, които идваха веднъж на два месеца. Имаха 24 часа ток и вода. Имаше бъдеще!".
"Синът ми е държан в клетка като животно и Нетаняху е ок с това, казва Йехуда Коен. Синът му Нимрод е в Газа и по свидетелства на освободени заложници все още е жив".
Йехуда Коен - баща на Нимрод Коен:"Преди 7-ми октомври, Нетаняху по политически причини подсилваше властта на Хамас цели 15 години. Помагаше на Катар да дава пари в Газа, които бяха използвани за тунели, финансиране на тероризъм, за оръжия. Нетаняху получаваше предупреждения, че нещо се готви. Но му беше по-важно да се занимава със съдебната система на Израел, за да се спаси от съд. "
Ракел Алкалай - доброволка: "Виждате какво става тука, искам да се върнат заложниците и за мен как може - не. Аз съм работила много с целия свят, с дипломати, сега работя както мога с Англия и всичко, което правят там нашите хора, да не забравят".
Израел е във война на 360 градуса. Водят ни при Железния купол - локацията е секретна, но наблизо има жилищни сгради, минават майки и деца. Народ - армия, милитаризиран до крайност. С усещането, че врагът е отвсякъде. Батареите на Железния купол са мобилни, сменят локацията през няколко дни. Тази година Израел ще използва и новата противовъздушна система с насочена енергия "Железен лъч". Тя е като от фантастичен филм. Унищожава cнapяди c мaлъĸ oбceг oт мнoгo близo, зa дa мoжe Железният купол да ги прихване eфeĸтивнo. Системата има обсег 7 км.
Квартал Хар Хома край Йерусалим - от едната страна е Рамала, от другата Витлеем. Създали го през 80-те, за да спре застрояването с палестински къщи и обграждането на Йерусалим. Десетилетия палестинци и израелци се борят за свещения град. Никой днес не говори за религия. Но не говори и за мир. 7-ми октомври уби защитниците на мира, сложи край на идеята за две държави. На пръв поглед в Израел има съпротива срещу Нетаняху, но несъгласието не е за целта, а за средствата.
Гилад Корнголд - баща на Тал Шохам: "Мир няма да има, но дългосрочно споразумение е възможно. Мислехме, че тези 70 хиляди палестинци, които работеха тук, няма да помогнат на Хамас. Но те танцуваха, пяха над нашето нещастие и показаха на Хамас къде живея хората в кибуците".
Гилад Корнголд - баща на Тал Шохам: "Не им вярвам вече, съжалявам. Осъзнах, че не е възможно да живеем заедно".
С война на всички фронтове - срещу Хамас, срещу Хизбула в Ливан, срещу хутите в Йемен, срещу цели в Сирия - Израел показа отново, че е силен. Но изглежда няма намерение да спре. Крайната цел е Иран, или както го наричат, главата на змея. Според израелските анализатори, още по-голямата война е близо.
Раз Зимт - Институт за национална сигурност: "И Съединените щати, и Иран искат преговори, вероятно искат да постигнат и някакво споразумение. Не съм сигурен, че различията могат да бъдат преодолени. В момента сме най-близо до точката, в която ще има израелска или американска атака срещу Иран. Ако няма споразумение между Техеран и Вашингтон до края на юни, началото на юли - шансът за военна конфронтация е много висок".
От реката до морето. Това е - мечтата и на израелци, и на палестинци - държава, която се простира от река Йордан до Средиземно море. Навсякъде ще видите тази мантра, която изключва съвместен живот. Несекващ конфликт, който може само да бъде управляван, но не и спрян. Може само да има временно успокоение – като пианото на семейство Лифшиц между две ракетни атаки.
Чуй новините
Подкаст
