Малкото градче в Северна Гърция е световно известно с копринарството и бубарството. Това са занаяти, които са пренесени в този край по времето на Османската империя.
Сега за това време ни припомнят експозициите в четирите музея на коприната. За туристите ще е пропуск, ако не посетят някой от тях.
Първият, в който ни развежда нашия водач, е собственост на една от големите гръцки банки. В старата къща, която съхранява спомена за този занаят, разказът е за пътя на коприната от Китай и Япония до тези части на Балканите.
Преди няколко века този път бил използван за връзка по суша с добре развити региони на Южна Европа, като в продължение на векове коприната е била най-ценната стока, пренасяна от Изтока.
Предприемчивите жители на Суфли още през 19-и век започнали да търсят тайните на производството на този ефирен плат.
И така се пренасяме в следващия музей, където разбираме, че в миналото бубарството е било много печеливш занаят, затова хората в района започнали масово да се занимават с него.
И още една предпоставка за бума на копринарството - в покрайнините на Суфли виреели много черници, а ларвите на копринената пеперуда се изхранват с тези листа.
И до ден днешен прави впечатление, че всяка къща в града е строена с един етаж, отделен за отглеждането на бубите.
Процесът е бил много трудоемък. След излюпването на ларвите те започвали да ядат интензивно пресни листа от черница. Според статистиката всяка ларва изяждала около 500 кг листа. След това ларвата се омотавала в копринен пашкул с дължина около 2500 м.
Наследниците на фамилията са подредили различни накити, предмети от предишните епохи. Те се грижат за запазването на местната история и със снимките от миналото показват как са изработвани облекла от коприна и различни аксесоари.
В следващия музей могат да бъдат разгледани в детайли всички етапи от производството.
В тези цехове в миналото са работили само жени. Изключително тежките условия на труд са причина за многото здравословни проблеми.
Нашият водач ни разказва, че пашкулите с живите буби вътре били поставяни в специални легени с вряла вода. Жените трябвало с голи ръце да бъркат при пашкулите докато уловят началото на копринената нишка. Заради нетърпимата болка от врялата вода охлаждали ръцете си в легенчета със студена вода.
От всеки пашкул се издърпвали по 8 фини нишки. Те били толкова микроскопични, че за да се използват за тъкане трябвало да се оплетат няколко нишки в един копринен конец.
После коприненият конец се навивал към дървените станове, където тъкачки създавали копринените платове.
На финала на обиколката ни в Суфли стигаме до действаща малка фабрика за копринени платове, която от създаването си през 1963 г. не е спирала работа. Сега семейство Мухтаридис се оказват единствените в цяла Европа, които работят с естествена коприна, затова са търсени от най-реномираните марки от висшата мода.
Запознаваме се със сложния процес на производство като започваме от машината за усукване на копринени нишки, после се прехвърляме на един от тъкачните станове.
Впечатляваща е колекцията от копринени продукти, които можем да видим изложени във всички музеи и магазини в градчето. Суфли се оказва кътче, в което се потопяваме в миналото, за да опознаем културното наследство на хората, живели по тези земи.
Автор: Красимир Иванов
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
Остров на спокойствието: Прасенца предлагат утеха от ужасите на войната в Украйна
"На хубавия син Дунав" полетя в Космоса за 200-годишнината от рождението на композитора Йохан Щраус
Астронавтите на НАСА, които останаха блокирани в Космоса над девет месеца, се възстановяват
Чуй новините
Подкаст
