Предложението на президента Румен Радев за референдум за готовността на България да приеме еврото през 2026 година предизвика силни политически реакции, които продължават и в момента. Общо шест референдума е имало в България след Освобождението - три успешни и три неуспешни. Трудно ли е да се направи референдум у нас, предрешена ли е сега съдбата на референдумите и какво е било в историята?
Първият референдум след Освобождението ни от османска власт се провежда на 19 ноември 1922 година. Въпросът в него е трябва ли 22 министри от кабинетите "Гешов", "Данев" и "Малинов" да бъдат съдени, заради ролята им в националните катастрофи след Междусъюзническата и Първата световна война. Допитването е инициирано от правителството на Александър Стамболийски. Гласуват над 900 хиляди души - 70% от тях смятат, че министрите са виновни, а референдумът е обявен за успешен.
проф. Евгения Калинова, Софийски университет:"Но не е успешен като краен резултат, защото малко по-късно правителството е свалено с военен преврат и всички негови закони са отменени, на тези арестувани министри е дадена амнистия, така че крайният резултат с търсенето на отговорност не е постигнат."
Вторият референдум е за преминаване на страната от монархия към република и се провежда на 8 септември 1946 година. По това време обаче е в сила Търновската конституция, според която промяна на формата на управление е възможно само с Велико народно събрание, свикано от монарха. Тогава нашият цар е малолетен. Монархията обаче се смята за виновна за катастрофата след Втората световна война и референдумът се провежда. Той е успешен.
проф. Евгения Калинова, Софийски университет:"От имащите право на глас участва огромен брой. Значи почти 96% от имащите право на глас участват и огромната част от тях над 90 % гласуват за републиката."
Третият референдум е проведен на 16 май 1971 г., като въпросът е "да се приеме ли нова Конституция на Народна република България?" Целта - легитимация на основния закон, предложен от Тодор Живков.
проф. Евгения Калинова, Софийски университет: "Разбира се, резултатът е 99,66% "за" тази Конституция, така че в този смисъл референдумът е успешен, партията пропагандно оповестява, че всички стоят зад тази Конституция, в която знаем, че член първи предвижда ръководна роля на партията."
По това време обаче признаването на референдумите не зависи от броя на гласувалите. След демократичните промени през 1989 г. нещата се променят. В страната ни се провеждат три референдума - всичките в мандата на президента Росен Плевнелиев и всичките неуспешни. Заради ниска активност. През 2009 г. Народното събрание приема закон, според който един референдум е успешен, ако на него са гласували колкото или повече от гласувалите на последните парламентарни избори и "за" са повече от 50 процента. Първият референдум е на 27 януари 2013 г. Иницииран е от БСП и задава въпроса "Да се развива ли ядрена енергетика чрез нова ядрена електроцентрала?". Въпреки, че 60% от хората го подкрепят, заради ниска активност е неуспешен.
Румяна Дечева, изборен експерт:"Само малко над 20% гласуваха. Знаем и досега къде се намираме с Белене или Козлодуй 7/8."
Следващият референдум е на 25 октомври 2015 година. Иницииран е от президента Плевнелиев. Въпросът е: "Подкрепяте ли въвеждането на дистанционното електронно гласуване?" Близо 70% от гласувалите са "за". Допитването обаче отново е неуспешно заради ниска активност.
Румяна Дечева, изборен експерт: "Това е законът и ние го спазваме такъв, какъвто е. Но така или иначе е прекалено високо очакването поне броя на участвалите в последните национални избори да бъде броят на участниците в референдума. Много завишено изискване."
Следва референдумът от 6 ноември 2016 г. Той е иницииран от "Шоуто на Слави" и има три въпроса. Подкрепят ли се мажоритарната избирателна система, задължителното гласуване и намаляването на партийната субсидия до 1 лев. Всичките са подкрепени от 60 до 70% от хората. 12 хиляди гласа обаче не достигат за изпълняване на критерия за брой гласували и така референдумът отново е неуспешен. Дали причината се крие в Народното събрание?
Румяна Дечева, изборен експерт: "Те не ни зачитат и то много категорично. Виждаме първо нежелание и оспорване на правото ни да се изказваме директно, а след това виждаме и незачитане на резултатите, защото всички референдуми имат одобрение на зададените съответни въпроси."
Ще има ли скоро нов референдум и предрешена ли е съдбата му - предстои да разберем.
Чуй новините
Подкаст
