Дрон блокира работата на летище София. Какво не е наред с контрола?

Пробойни в законодателството и в контрола излязоха наяве след като дрон блокира работата на летище София.

• Гроздан Караджов: Шест пъти дронове са навлизали над летищата у нас през 2024 г.

Правила за летенето с дронове има вече 6 години, защо обаче контролът не работи?

Анализът в рубриката "След новините" е с автор Иво Никодимов.

• Първи мерки на държавата срещу дроновете - антена ще предава картина в радиус от 20 км
  

Сотир Лазарков, председател на Асоциацията за безпилотни летателни системи:
"Има големи разлики между картите, които са вътре в дрона и тези, които са официалните на нашата въздухоплавателна агенция."

Антон Пулийски, председател на Обединено дрон общество:
"Когато говорим, примерно за случая с летище София, реално дронът е летял в зона, която вече е забранена."

Стоян Йорданов, търговец на дронове:
"Може да тръгне да лети без да го регистрира. Задължително е регистрирането, но кой го прави и кой не, вече ние не можем да кажем."

• Дронът нарушител на летище София - по-опасен от очакваното

Малко след 21.00 часа на 7 февруари дрон навлиза към полосата на столичното летище и препречва пътя на три кацащи самолета. В продължение на цели 40 минути кръжи необезпокояван над аерогарата, след което се насочва към близкия квартал "Дружба". Забавя кацането и излитането на общо 6 самолета. Два дни по-късно единствената информация за него е, че бил голям - с размах на крилете метър и половина и тегло около 30 килограма.

Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта (10 февруари 2024 г.):
"Такива дронове не се намират обикновено, те са специално изработени и за съжаление такива дронове могат да имат и двойна употреба. На второ място уменията да се управлява такъв дрон, тип "малък самолет", означава някой със специална подготовка и с такива възможности."

Две седмици по-късно за въпросния дрон не се знае нищо повече. Има разследване, но няма яснота кой е собственик на машината, нито кой я е управлявал в района на летището.

Сотир Лазарков, председател на Асоциацията за безпилотни летателни системи:
"Според мен много малко се знае за този случай, от гледна точка на това, че беше изнесена една информация, която според мен не беше достатъчна и точна. И за съжаление - създаде предпоставки за доста спекулации."

По неофициална информация разследващите разполагат със записи от охранителни камери, на които се вижда безпилотният самолет. Твърди се, че бил с включени светлини и имал светлоотразителни ивици по цялата си дължина. Бил засечен и от летищните радари на РВД, което принципно е трудно за малки обекти, които летят ниско.

Сотир Лазарков, председател на Асоциацията за безпилотни летателни системи:
"Ако го е засякъл радар, малка е вероятността с техническите средства на летище София това да се случи. Ако се прави, така да се каже провокация, може и на съвсем малък дрон, като този, който преди малко излетя да се постави отгоре една специална отражателна кутия или пък електронно устройство, което да подлъгва радарите на близо, че има някакъв голям обект."

Съмнението за провокация на този етап се оказва единственото, което споделят както експертите, така и институциите, които търсят решенията за защита след инцидента на столичното летище. Ключови се оказват малкото, но известни факти - дронът е приближил западната част на пистата и застанал на пътя на кацащите самолети. Когато те са пренасочени да кацнат от изток, безпилотната система се е преместила там и започнала да кръжи точно на трасето за кацане.

Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на транспорта (10 февруари 2024 г.):
"Всичко това ни води към извода и тук искаме да сме максимално открити към обществеността, че става дума за провокация или някой се опитва да тества системите за сигурност на летището."

Сотир Лазарков, председател на Асоциацията за безпилотни летателни системи:
"От години летища в целия свят разполагат с анти-дрон системи, които до известна степен повишават сигурността на летището. Нямаме такива системи по българските летища, така че това е един, както се казва, нормален търговски трик, някой да предизвика интерес и съответно да се активизира една такава процедура по закупуване на такива системи. Такива системи се предлагат от не малко, но и не толкова много фирми в света."

Реакцията на институциите е именно такава - в дните след, оказа се шестият инцидент с дрон на столичното летище, всички летищни оператори се съгласиха да изградят анти-дрон системи, които да защитават летищата в София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица.

Сотир Лазарков, председател на Асоциацията за безпилотни летателни системи:
"Има специализирани системи, които военните ползват за прихващане на дронове и евентуалното им приземяване. Разбира се, тези системи не могат да хванат всички възможни дронове. Те работят в определен периметър и имат своите лимити, но все пак има такива системи, които на немалко западни летища вече работят."

Системите, които изграждат т.н. "антидрон купол" на летищата не могат да работят самостоятелно. В периметър от 10 до 30 километра около тях трябва да има изградена система за проследяване на дронове.

Антон Пулийски, председател на Обединено дрон общество:
"Това са въздушни пространства, които са регулирани за безпилотни апарати. Т.е. върху законодателството, което има в момента - изискването аз и вие да летим с определени сертификати за конкретни дронове, ще има и допълнително изискване за дроновете, които влизат в тези зони да имат транспондери, които да казват с каква скорост, на къде са се упътили, кой е пилотът, кой е операторът и по този начин те да дават информация на останалите и с една обща система да се следи картината в реално време къде е, какво се случва в точно тази зона."

И когато се проследи безпилотно средство, което наближава границата на забранената зона на летището, то да бъде неутрализирано.

Антон Пулийски, председател на Обединено дрон общество:
"Когато говорим за сваляне на дрон, така най-общо казано, трябва да преценим, че когато това го правим над публични места, населени места, може да се окаже, че ние със свалянето му предизвикваме други рискове. Т.е. има различни методи, по които даден дрон може да бъде неутрализиран и свалянето на дрона във въздуха, привеждането му в нелетящо състояние, е само един от четирите варианта. Може би по-удобен ще бъде, ако изберем вариант, в който дронът бива прихванат и бива отнесен в друга зона, по-безопасна."

Именно такива системи за дистанционно поемане на управлението и проследяване на местоположението на оператора са изградени около летищата Схипхол - Амстердам, Шарл Дьо Гол - Париж, Лутън, Станстед и Гетуик - Лондон, Фиумичино - Рим, Бергамо и Малпенса - Милано. Според интерактивната карта за дронове на Гражданската ни въздухоплавателна администрация, центърът на София попада в две зони - тази, която е ограничена за дронове около летища и по-широката, която е за безопасност около летища. В червената, дронове с карти от производителя и с редовен, а не хакнат софтуер не би трябвало да летят. А в синята полетите би трябвало да се контролират от авиационните власти. Сградата на БНТ попада в синята зона и на самата граница на червената. Нашият дрон, който е регистриран и е с оригиналния софтуер и карти, безпроблемно излита в синята зона, но също толкова безпроблемно навлиза и в червената.

Сотир Лазарков, председател на Асоциацията за безпилотни летателни системи:
"Има големи разлики между картите, които са вътре в дрона и тези, които са официалните на нашата въздухоплавателна агенция.
БНТ: Защо ги има тези разлики в картите и кой трябва да изчисти този проблем?
- Това е двустранна работа между ГВА и производителите на дронове и софтуер за тях. Така че тези две страни трябва да си контактуват постоянно и в зависимост от това тези дронове ще имат подходящите карти, които ще гарантират безопасното летене извън забранените зони."

По същия начин - оказва се не са малко и дроновете, които безпроблемно могат да излетят и дори да навлязат във въздушното пространство на метри от сградата и пистата на столичното летище.

Сотир Лазарков, председател на Асоциацията за безпилотни летателни системи:
"А пък разбира се има и много дронове, които са на производители, които изобщо не поддържат такива карти за безопасно летене и тези дронове могат да бъдат стартирани навсякъде и да летят във всички забранени зони."

Именно такъв със сигурност е дронът, кръжал над столичното летище, независимо дали ще се потвърди, че е бил тип крило, който може да бъде ползван и за военни цели или е бил малък дрон с електронен предавател, за да заблуди радарите. По тази причина е важна широката зона за сигурност, големият периметър около летищата, в който полетите да бъдат проследявани и контролирани.

Сотир Лазарков, председател на Асоциацията за безпилотни летателни системи:
БНТ: Може ли някой в момента да засече, че този дрон лети в забранена зона, съответно да установи кой е дронът, кой е неговият притежател, кой го управлява?
- Без специализирана техника това не е възможно. В момента такива системи се продават само от анти-дрон компании, които произвеждат такива системи, които не са никак евтини."

Първата такава система у нас се изгражда едва сега от въздухоплавателната администрация, тя ще може да контролира зоната за сигурност в радиус 20 километра около столичното летище и се очаква да заработи в края на идващата седмица. В много европейски градове обаче такива системи се ползват от години и дори регулират правила за летене с дронове, приети от общинските власти.

Сотир Лазарков, председател на Асоциацията за безпилотни летателни системи:
"Ето примерно в Рим, във Венеция, дори в Истанбул вие не можете да летите с дрон, без специално разрешение. И ако го направите и съответно ви хванат, глобите са от порядъка на 5 или повече хиляди евра или долара и т.н. Съответно конфискация на дрона."

Дроновете вече са много достъпни. Най-леките - до 250 грама могат да бъдат управлявани и без сертификат, а индустрията ги произвежда максимално безопасни. Търговците също реагират, като внимават дали продават дрон на начинаещ или на опитен потребител.

Стоян Йорданов, търговец на дронове:
"Примерно като този модел, който е нов на пазара, доста добре защитен и много лесно, много безопасно е да се учим с него да летим, примерно. Като дойдат хора, които не са ползвали дрон, много често ги насочваме към един такъв модел, с който дронът се управлява безопасно и са защитени и околните около него, ако случайно стане нещо пък."

Търговците обаче не са задължени да регистрират купувачите на дронове. Така се разчита само на добрата воля на собственика да си регистрира безпилотния летателен апарат.

Стоян Йорданов, търговец на дронове:
"Задължително е регистрирането, вече кой го прави и кой не - ние не можем да кажем. Предупреждаваме всеки, вече всеки на своя отговорност си решава.
БНТ: Регистрацията ли е единствения вариант, при който може да се знае кой дрон кой го управлява и на кого е собственост?
- Регистрацията е едно от нещата, да. Другото, което е при продажбата от наша страна на всеки един дрон, ние събираме данни на клиента, тъй като всеки един дрон е уникален по своя сериен номер. И съответно ние знаем кой дрон от кого е закупен."

Правилата за летене с дронове съществуват от 6 години. Те са общоевропейски, а всяка държава сама създава системата, чрез която на първо място контролира, а на второ санкционира тези, които ги нарушават.

Сотир Лазарков, председател на Асоциацията за безпилотни летателни системи:
"БНТ: Да разбирам ли, че ситуацията в България е правила има, контрол не?
- Да, точно така е от 2019 година, има влезли в сила европейски регламенти за летенето с безпилотни системи. Това са регламенти 945 и 947, които регулират използването на дронове и се прилагат директно. Но за съжаление контролът, който трябва да бъде осъществен основно от полиция, практически не се осъществява."

Полицията у нас все още не разполага нито с таблети, нито с друго оборудване, с което както да локализира дроновете, които летят извън правилата, така и принудително да ги приземява. Оказва се, че е спорно и дали по закон има право да сваля безпилотните летателни средства. Все проблеми, чието решаване се очаква след последния инцидент на столичното летище. А може това да е и една от целите на провокацията.