Телевизионните кадри с димни бомби, звуци от вувузели и свирки белязаха първия ден от мартенската сесия на парламента на Сърбия и обиколиха света. Повод за напрежението стана действията на сръбската опозиция, която беше недоволна, че въпросът за оставката на правителството на премиера Милош Вучевич, подадена на 28 януари, ще бъде разгледана едва 40 дни по-късно и то - като 61-ва точка в дългия дневен ред, който председателката на Скупщината Ана Бърнабич внесе пред депутатите.
Веднага след това опозицията разпъна огромен транспарант в пленарната зала, на който пишеше: "Сърбия въстава, за да падне режимът". След това настъпи хаос и в пленарната зала започнаха да летят бутилки, една от които удари по главата възрастна депутатка от управляващата партия , която се оказа, че е била улучена не от опозицията, а от свой колега от управляващата група.
Макар и да не се бяха случвали подобни батални сцени в сръбския/югославския парламент за последните 35 години от въвеждането на многопартийната система, показаха, че политическата криза в западната ни съседка се задълбочава. Ана Бърнабич нарече опозицията "терористи" и ги определи като любимците на косовския премиер Албин Курти, защото подобни сцени правила неговата партия в Прищина, докато тя била в опозиция. Зад сградата на Скупщината веднага дойдоха представители на антитерористичните части.
Сърбия можеше да се окаже пред истинска гражданска война заради напрежението в парламента. Случилото се в Сърбия съвпада с навлизането на страната в четвъртия месец на масови протести, непознати по своя характер и обем от четвърт век насам. По-масови протести от студентските днес бяха само тези през 2000 година, когато режимът на югославския диктатор Слободан Милошевич се опитваше да открадне крехката победа на опозицията на президентските избори, която водеше с него дълги битки през 90-те години.
Студентите в Сърбия са по улиците на градовете заради падналата на 1 ноември 2024 г. козирка на жп гарата в Нови Сад, която причини смъртта на 15 техни сънародници. Разперената кървава ръка се превърна в символ на корупцията и непотизма на управляващия вече 13 години сръбски президент и преди това премиер Александър Вучич.
"Корупцията убива" е най-често срещаният лозунг на протестите в Белград.
Студентите имаха няколко искания, които управляващите твърдят, че са изпълнили, но в крайна сметка се оказва, че все някой от документите или е скрит, или е премълчан. За това колко е динамична политическата и социална обстановка в Сърбия говори фактът, че за последната една седмица в страната са се провели 347 протеста, организирани не само от студентите, но и от отделните съсловни организации на лекари, адвокати, артисти и преподаватели от университети и училищата.
В същото време президентът Александър Вучич даде 80 интервюта директно в ефир на контролираните от негови приближени електронни медии и уеб портали, които имат собствена телевизионна програма с дискусионни предавания. Освен това Вучич обиколи източната част на Сърбия. По време на протестите на студентите в третия по големина град Ниш - на 1 март, докато беше на обиколка в близост, президентът Вучич нападна местната журналистка от български произход Лидия Георгиев, която е ръководител на телевизионния център в Ниш на Сръбската обществена телевизия - РТС. Той я нарече с обидната квалификация "имбецил", защото си вършеше работата, отразявайки протестите на студентите. Това е поредният пример какво представлява свободата на медиите в западната ни съседка и символ на авторитарното управление, по оценка на местните наблюдатели. Отношението към младите хора от страна на президента на Сърбия Вучич е негативно, наричайки ги "чуждестранни агенти" и хора, искащи разрушаването на страната, както и сепаратисти, защото искали отделянето на северната многонационална област Войводина, с център Нови Сад, от Сърбия.
Тук е мястото да се припомни, че от времето на разпадането на бивша Югославия в средата на 90-те години, сърбите от Хърватия и Босна и Херцеговина бяха заселени във Войводина с цел да променят етническия състав на областта и днес те са мнозинство, а местните унгарци и още няколко малцинства, между които и банатските българи, представляват много по-малка част спрямо доминиращите сърби. Но днес Вучич и неговите близки партньори обновяват тази националистическа мантра и се опитват да тласнат процесите обратно в 90-те години.
Редица представители на студентите и техни близки през последните два месеца бяха привиквани на информационни разговори в сръбската полиция, за да бъдат сплашвани. Опозицията използва станалото в парламента да поиска промени от управляващата партия и да предложи създаването на преходно правителство, което за период от 6 до 18 месеца да се създадат условия за честни и справедливи избори.
Но тази идея на президента Александър Вучич не му харесва и той я отхвърля, защото смята, че власт се получава, както диктуват правилата на демокрацията - след спечелени избори. Но според оценките на повечето независими наблюдатели в страната последните два изборни цикъла управляващата Сръбска прогресивна партия не ги е печелила честно, а чрез изборни манипулации и измами. Последният такъв пример бяха парламентарните и местни избори през декември 2023 година, когато близки до Вучич докараха да гласуват на белградските избори няколко автобуса със сърби от Босна и Херцеговина. Това стана повод за протести на опозицията и обявяването на гладна стачка на известната сръбска опозиционна депутатка Маринка Тепич. Оттогава Сърбия е в перманентни протести, започвайки от лятото на 2024 година заради нежеланието на сърбите в страната им да се добива литий, а в късната есен и заради падналата козирка на жп гарата в Нови Сад, която уби 15 души, а още един човек се бори за живота си.
Вучич еднолично управлява Сърбия и, както твърдят местните анализатори, няма значение кой е шеф на Скупщината, премиер или министри - всички те работят, когато той ги активира. Днес обаче Сърбия, след четири месеца студентски протести, започва да се пробужда и да иска промяна. Студентите в Сърбия искат едно нещо - политическата система в страната да работи, а не тя да действа избирателно и под командата на президента Вучич. Според две независими проучвания - на неправителствената организация ЦРТА и на Независима политическа мисъл на Джорджу Вукадинович - съотношението на желаещите промени в Сърбия и подкрепящи студентските протести е 70 на 30 и 60 на 40.
Заради това и критиките, идващи от ЦРТА, преди седмица сръбската полиция влезе в офисите на белградската неправителствена организация и иззе документация да се провери финансирането и дали няма злоупотреба с отпуснати финанси от USAID.
Дали студентите и сръбската опозиция ще намерят общ език остава отворен въпрос. Засега студентите не искат да имат нищо общо с опозицията, защото тя е раздирана от противоречия и доверието в нея е много ниско. Затова обаче голям принос има пропагандната машина на управляващата партия и на нейния неотдавнашен лидер - президента Вучич. Най-близките партньори на Александър Вучич - Русия, Унгария и Словакия, застанаха в негова подкрепа, а Александър Вулин един от близките му министри, който преди това беше шеф на специалните служби, посети Москва, за да търси подкрепа "в справянето с цветната революция". Виктор Орбан написа в мрежата Екс, че след случилото се в Скупщината това не може да продължи така и декларира подкрепата си за Александър Вучич и правителството в Белград.
Сърбия през последното десетилетие се превърна в най-близкия съюзник на путинова Русия в Западните Балкани и работи за създаването на "сръбски свят" през Open Balkans, съчетаващ икономически проекти и меката сила на Белград. Три години от началото на кремълската инвазия в Украйна Сърбия избягва налагането на санкции за Русия. Брюксел и Вашингтон продължават да вярват, че Александър Вучич може да разплете най-сложния балкански възел, свързан с признаването на Косово, което се отдели през 2008 г. от Сърбия.
Пример за това е Охридското споразумение, което бе подписано през пролетта на 2023 г. от сръбския президент Александър Вучич и косовския премиер Албин Курти. Вучич не иска да реализира постигнатите договорености за признаването му, колкото и да е сложно за политическата му кариера. Дрънкането на оръжия по границата между двете съседни държави продължава през последните години. Руският посланик в Белград Александър Боцан-Харченко и сръбският президент Александър Вучич направиха проверка на сръбските части в района.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом е лоша новина за Западните Балкани и по специално в отношенията между Белград и Прищина. Пример за това е близкият съветник на президента на САЩ - Ричард Гренел, който успя да създаде с действията си през първия мандат проблеми в Косово с едностранното си отношение към Прищина, но и наруши отношенията между САЩ и ЕС. Вучич успя да изгради приятелски отношения с обкръжението на президента Тръмп и неговите съветници.
В същото време Сърбия от няколко години активно умело се намесва в проблемите между България и Северна Македония и създава допълнително напрежението в процеса на разширение в Западните Балкани, воден от Брюксел.
Докато ЕС е насочил своите усилия към подпомагането на Украйна за намирането на справедлив изход от руската инвазия, обстановката може да ескалира и "балканското буре" отново може да избухне. Пред Сърбия се изправя 15 март, когато ще е големият протест на студентите в Белград, когато се очаква да се разбере накъде тръгват тяхното движение и какви инициативи ще предприеме.
Какви са пътищата пред сръбските студенти и парламентарната опозиция в страната предстои да видим, но който и от тях да бъде поет, няма да е лесен за западната ни съседка, защото напрежението няма да бъде лесно свалено.
14 българи получиха присъди от общо 684 години затвор за трафик на мигранти в Гърция
От "Възраждане" призоваха България да има позиция в подкрепа на обвинения в РСМ Люпчо Георгиевски
Чуй новините
Подкаст
