Олимпийските игри са изключително успешни за българските представители. Страната ни изпраща рекордните 106 спортисти.
Мюнхен 1972 - Игрите на ХХ Олимпиада започват като фестивал на мира и радостта, но финалът е трагичен. Първите 11 дни са може би най-прекрасното тържество на олимпийския дух и ценности в модерната история.
Домакините са решени да преодолеят сянката от игрите през 1936 година, превърнали се в идеологическа пропаганда на нацизма. 36 години по-късно Мюнхен приема света с мотото “Игри на радостта” и с посланията за свобода и равенство.
Отново в олимпийската програма се появяват хандбалът и стрелбата с лък. Няколко върхови постижения са регистрирани по време на Игрите. Американският плувец Марк Шпиц печели 7 олимпийски титли, поставяйки седем световни рекорда.
Цялостната равносметка за Шпиц е 9 златни отличия от олимпийски игри, след като добавя още 2 титли четири години по-късно в Мексико.
Марк Шпиц, който покори Игрите в Мюнхен 1972
В Мюнхен изгрява звездата на съветската гимнастичка Олга Корбут. Тя пропуска да спечели индивидуалния многобой след падане, от което се възползва нейната сънародничка Людмила Турисчева.
След среброто в многобоя, Корбут все пак си тръгва с три олимпийски титли - в отборната надпревара, на земя и греда. Победата на съветските баскетболисти във финала срещу САЩ ще остане една от най-спорните в историята на олимпийските игри. Американците водят с 50:49, но последните три секунди на двубоя са прекъсвани на три пъти, за да се стигне до 51:50 в полза на Сборная. Вбесени от скандалните отсъждания, американците отказват да получат сребърните си медали по време на церемонията по награждаване. Твърди се, че пет от отличията, които би трябвало да се съхраняват в Лозана, са изчезнали.
Съветският атлет Валери Борзов печели бяганията на 100 и 200 метра. Всъщност, надпреварата в късия спринт минава без големите фаворити - американците Еди Харт и Рей Робинсън. По време на бягането двамата са в студиото на АВС, като първоначално си мислят, че гледат повторения на сутрешните серии, докато не осъзнават, че в този момент се излъчва финалът на живо. Оказва се, че треньорът им Стан Райт е получил грешна програма за състезанието с различен начален час на финалното бягане.
Изключително успешни са Игрите в Мюнхен за българските представители.
Страната ни изпраща рекордните 106 спортисти - само в Москва през 1980 г. делегацията ни е по-голяма.
Георги Костадинов носи първа олимпийска титла за българския бокс, а Ангел Ангелов печели сребърно отличие. Абсолютен триумф на отбора ни по вдигане на тежести. От 9-те български представители, шестима си тръгват с медали. Трима са шампионите - Норайр Нурикян, Йордан Биков и Андон Николов. Трима печелят сребърни отличия - Младен Кучев, Атанас Шопов и Александър Крайчев.
Продължават отличните изяви на българските борци - Петър Киров печели втората си олимпийска титла, шампион става и Георги Мърков. Със сребро са Стоян Апостолов, Александър Томов, Огнян Николов, Осман Дуралиев. Бронзови отличия за Иван Кръстев и Стефан Ангелов. Първите олимпийски медали в леката атлетика са факт - сребро на Диана Йоргова в скока на дължина и на Йорданка Благоева в скока на дължина.
Бронзови отличия за Иванка Христова в тласкането на гюле и за Василка Стоева в хвърлянето на диск. Люба Моллова остава на крачка от медалите на копие - четвърта. Светла Златева завършва 4-а. в бягането на 800 метра. Федя Дамянов и Иван Бурчин са бронзови медалисти на 1000 метра двойки кану. Четвърто място за мъжкия ни волейболен тим, който губи от Япония на полуфинала с 2:3, след като повежда с 2:0 гейма. По-късно японците стават шампиони, а в спора за бронзовите отличия нашите отстъпват пред Съветския сюъз 0:3.
Това е спортната страна на игрите в Мюнхен. За жалост, освен нея, светът вижда и грозното лице на терора.
Сутринта на 5 септември идиличната приятелска атмосфера на това уникално спортно събитие е помрачена. Осем арабски терористи, представящи групировката Черният септември влизат в олимпийското село и взимат за заложници 11 членове на израелската делегация. Двама, които оказват съпротива са убити на място. Исканията на похитителите са да бъдат освободени техни сподвижници, задържани в Израелски затвори. Правителството на Израел отказва.
Следват напрегнати преговори. Вечерта при опит да бъдат освободени, загиват останалите 9 заложници, както и повечето терористи. След прекъсване от 34 часа, на олимпийския стадион се провежда мемориална церемония в памет на жертвите, а президентът на МОК Ейвъри Бръндейдж обявява, че “игрите трябва да продължат”.
Вижте материала от поредицата "Истории от Олимпийските игри" във видеото!